Съхраненото минерално разнообразие на България в колекцията на ЦЛМК

Н. Зидаров, Я. Цветанова

Централна лаборатория по минералогия и кристалография, БАН, 1113 София; e-mail: nzidarov@clmc.bas.bg

С решение на Научния съвет на Централна лаборато рия по минералогия и кристалография (ЦЛМК) БАН от 10.01.2001 г. започна изграждането на академична колекция „Минералното разнообразие на България" и създаването на постоянна експозиция от български минерали и синтезирани в ЦЛМК материали. Тази дейност е в съответствие със Софийската инициатива за съхранение на минералното разнообразие (СМР), членството на ЦЛМК в Българската асоциация за СМР и целите, записани в нейния устав. В основата на това начинание стоят решенията на І Международен симпозиум за изследване и съхраняване на минералното разнообразие, които се базират на три основни принципа (Малеев, Зидаров, 2002), а именно:

• Всяка част от земната кора, която е обречена да бъде унищожена от човешка дейност, заслужава внимание и грижа с оглед съхраняването на представители на нейното минерално разнообразие за идните поколения;
• Всеки минерален обект, върху който са получени научни приноси, заслужава внимание и съхранение като минерално разнообразие, обезпечаващо възпроизводството на научното знание;
• Субектът, унищожаващ части на Земята, е длъжен за своя сметка да съхранява представители на тяхното минерално разнообразие.

Минералното разнообразие включва:

• Разнообразието на минералните индивиди в рамките на вида;
• Разнообразието между минералните видове;
• Разнообразието между минералните асоциации.

Под съхранено минерално разнообразие се разбира онази съвкупност от минерали от даден обект, която следва да бъде съхранена in situ или ex situ в такова количество или качество, което може да задоволи научните и естетичните потребности на днешното и идните поколения.

Предвижда се минералното разнообразие на страната да се съхранява в ЦЛМК в два типа колекции. Първият тип включва тематични научни колекции, събирани при разработката на отделни проекти. Те се съхраняват в депо и са с различна степен на обработка на материала. Най-пълната тематична колекция е „Флуоритът от находищата му в България", която включва над 800 образеца само от находище Славянка (Zidarov, Zidarova, 2000).

Вторият тип представлява систематична колекция на откритите български минерали и техни асоциации, от която естетически издържаната и минераложки интересната част е представена в експозиция.

Събирането и обработката на колекцията започна през 2001 г. на базата на минерални образци от работните и личните колекции на изследователите от лаборато рията. През следващите години минералната сбирка непрекъснато се обогатяваше чрез собствен сбор, дарения, обмен и откупки. Понастоящем колекцията съдържа около 900 минерални и скални образци от България и в нея са представени над 100 минерални вида и разновидности (табл. 1).

Таблица 1. Списък на минералните видове и разновидности в колекцията на ЦЛМК

В колекцията са представени минерали от находища в Маданския руден район, Лъкинското, Звездел-Пчелоядското, Спахиевското и Маджаровското рудни полета, находищата Кремиковци, Бургаски медни мини, Михалково, Чипровци, Седмочисленици, Плакалница, Кошава и редица минерални проявления в Рила, Сакар, Родопите, Витоша, Лозенска планина и др.

Създадена е и периодично се обогатява тематичната колекция „Ахатите в България", която наброява над 300 образеца от ахатовите полета в Източни Родопи („Дъждовник", „Костур", „Рабово", „Студен кладенец", „Езерово", „Горна кула", „Гледка", „Маджарово", „Широко поле", „Средна Арда", „Вишеград", „Костино", „Глухар", „Камено", „Зорница", „Чал", „Груево", „Чуково", „Златолист", „Ауста", „Бараци", „Крушка", „Каменец" и др.) и Шуменското плато. Най-атрактивните образци са експонирани в залите на ЦЛМК (фиг. 1).

Фиг. 1. Полирани срезове на ахати от:
а) Чала, Спахиевско рудно поле; б) поречието на р. Арда, Ивайловградско.

а

б

Задължителен етап от работата по съхранението на минералното разнообразие е обработката на образците съгласно музейните изисквания, както и предварителната идентификация и интерпретация на минералните образци, с цел обезпечаването на реална приемственост на минераложките знания. До момента с прахова рентгенова дифрактометрия са ревизирани и уточнени минералните фази в над 70 образеца.

В среда на Microsoft Access е създадена електронна база данни на минералните образци, с оглед включването й към националната минераложка база данни. За всеки образец е направен паспорт, илюстриран на фиг. 2.

Фиг. 2. Паспорт на минерален образец

Амбицията ни е тази научна колекция да прерасне в научен музей на територията на ЦЛМК, в който за бъдещите изследователи и любители на минералите да бъдат съхранени уникални образци от минералното царство, представено на територията на страната.

Литература

Малеев, М., Н. Зидаров. 2002. Софийская инициатива „Сохранение минерального разнообразия". В: Материали от Международната конференция „Минералните ресурси и човекът", том І, 17-19 септември, гр. Варна, България.

Zidarov, N., B. Zidarova. 2000. The collection „Fluorite mineralization in the Slavyanka deposit, SW Bulgaria" of the Central Laboratory of mineralogy and crystallography, BAS an example for ex situ preservation of the mineral diversity. In: International Symposium „Mineral diversity", 6-9 October, Sofia, Bulgaria (Abstract).